Featured

Прераждане на Георги – кратък разказ за хижа планински извори..

15 години след като господата в, с и н бяха срещнали децата на природата и описали своите преживявания в разкази стихотворение и музика, те решиха пак да посетят хижа планински извори и да видят нейното състояние. Моментът бил наистина подходящ да се подслонят там, защото тъкмо завалявал дъжд в късния следобед и те се опитвали […]

Прераждане на Георги – кратък разказ за хижа планински извори..
Featured

От концертната зала на улицата с цигулка в ръка – разказ

Тъкмо бях оставил колата за стандартната годишна смяна на консумативи в любимия ми сервиз “Авто браво” и започнах да се отдалечавам оттам с бодра крачка и все по-широко отваряща се усмивка! Какво ме правеше толкова щастлив?

Това беше първата работа за деня, която отметнах и имах 1 – 2 часа за шляене, защото днес ми беше почивен ден!Казах си страхотно 🙂

Тъкмо сега ще намеря време да си активирам една опция на застраховката, за която наскоро ме търсиха от юробанк по телефона. Закрачих към втората си цел!! Обмислих ДВА варианта да отида до там:

ПЕША, което е 4 км ходене в жегата на този ярък летен ден наречен 27 юли, без слънчеви очила, с раница на гърба, горещи огромни слушалки. Черни, които ми топлят ушите отляво и отдясно СЪЩО

ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ, но в комбинация с мисълта, че рискувам да се заразя с ковид – 19

Вие Какво бихте избрали?

Доста бързо си свърших оная втората работа и ми оставаше още доста време, докато ще чакам да се обадят за колата. Реших да закрача значително по-бавно НАОБРАТНО за да загубя някакво време, ставаше все по-горещо.

ВЛИЗАМ В ХЛАДНИЯ ПОДЛЕЗ НА ПЛИСКА и се натъквам на класическа музика в реално време от 🎻 цигулка, започвам да снимам човека без да го питам, нооооосъзнавам че все пак той има права и може да не иска да го снимам. Набързо до се извинявам и го питам дали е съгласен и той набързо казва, че както искам…

Застанах до един климатик, страхотно усещане, даже се заслушах в точните тонове на този цигулар. Започнах да бъркам в кесията си изброих точно два лева и 33 стотинки и един евроцент останал от почивката в Гърция. ДАДОХ МУ ГИ!

 

Измежду пожеланията за мойто Рождество ’23

“Търчим напред – назад, минутка тук – минутка там, животът задачи ни заплита….

Успяваме за малко дъх да си поемем, усмивка да откъснем. 🙂

С една надежда сърцето на някой близък или далеч от нас човек да стоплим!

❤

Не спираме, защото възможно е да дойде време и за пенсиониране, макар и с по-малка скорост, и тогава пак ще се раздаваме!

А и като често се усмихваме и бръчките ни ще са по-засмени.

А защо не и с усмихнати души да търсим светлина, с надежда през препятствия и земна нищета да гледаме нагоре и отвъд това и тук?

Защо пък не?

Да спрем за 2 минути и помечтаем малко и за вечността..”

хижа Чумерна и сауната на самодивите – кратък разказ (чернова)

Установявам, че съм започнал преди време през 2021 да говоря/пиша по темата за горската и безплатна сауна, която открихме в старопланинската верига от БДЖ гари и безлюдни пътеки с неизчерпаема красота и спокойствие, та по – долното е моят опит / в процес е..

Отново Ви срещам с образите на 3мата планинари, които търсят следващата си цел. Без адреналин, без крайности. Просто бавно и леко катерене цял weekend, когато са извън София им помагало да правят 10 000 крачки / ден за дадения месец, което е и препоръчваната активност от световната здравна организация (СЗО) за healthy lifestyle …Ето и как се случват нещата след слизането им от влака в някоя точка на подбалканската линия.

Преодолявайки средно стръмните чакълести пътища и наслаждавайки се на Фургона в далечината на възвишението, който като някакъв мираж им заприличвал на хотел с райска гледка към язовир Жребчево, господата В, Н и С се натъкнали на огромен и бял тръбопровод, на който сложили етикет за газопровод “северен поток”, защото това била най – близката до умовете им интерпретация.

Формата му наподобявала тялото на неизгладена пръчковидна змия подобна на онези, които децата използват за да пречупят и да правят различни комбинации от четвъртити пирамиди 🐍… детските им асоциации я свързвали с кубчето на Рубик също така! Опитвали се да наредят пъзела, но този път, но все още не можела да определят това пусто нещо!!

Въз основа на господинските 3 различни гледни точки не се стигаше до правилния отговор на въпроса Какво по дяволите прави този бял тръбопровод в дерето?

Трудно беше явно с поглед да се прецени каква е истината за идентификацията му.. впоследствие се оказа, че когато те се вслушат в тръбопровода той издава звуците на шуртяща вода!

Оказа се, че не е газ от северен поток, а просто тръба която отвежда вода без големи загуби до по-ниска надморска височина вероятно за напояване на плодородните полета по-долу в полите на Стара планина.

Продължавали да напредват по чакълестата настилка, докато стигнали до едно чудесно място за гледка. Там се спряли изяли по една ябълка и гледали към хижа, която вече не функционирала поради липса на вода.. имали няколко версии дали това наистина е причината, когато се появили двама паркаджийски служители с джип mitsubishi и от тях разбрали, че “да” наистина това е причината! Не знаем защо, но явно водата намалявала в тези по-високи терени. По пътя си виждали форми на всякакви висулки от лед, но явно това не би било достатъчно за да се захрани с вода една хижа там.

Започнало да се смрачава, задухал силен вятър и температурата паднала, а те продължавали да напредват. Сложили челници на глава, също ръкавиците и започнали по малко по малко да си подхвърлят думата “сауна”. Много искали директно да се потопят в някакво топло място, но трябвало да се борят с пътя, по който отдаде момент нататък нещата се свеждали да следят зелената маркировка! Снежната покривка първоначално била дебела колкото чаршаф, на всеки 100 метра нагоре ставала дебела като родопско одеало. Появила се мъгла, но след няколко питанки напред-назад пак не се изгубили.

Най-накрая дошъл момента да се сблъскат със сауната – една малка дървена стаичка в гората. Построена с много любов към хижарката от нейния съпруг за нейния рожден ден със закъснение от почти една година той успял да я завърши. 

/Историята продължава…  следете след седмица две пак продължение да има…/

…

Прераждане на Георги – кратък разказ за хижа планински извори..

15 години след като господата в, с и н бяха срещнали децата на природата и описали своите преживявания в разкази стихотворение и музика, те решиха пак да посетят хижа планински извори и да видят нейното състояние.

Моментът бил наистина подходящ да се подслонят там, защото тъкмо завалявал дъжд в късния следобед и те се опитвали да стигнат до хижа момина поляна, когато в далечината съзряли човешка фигура, даваща надежда, че там някъде в хижата ще се подслонят и дори ще имат и компания.

Господин в бил пръв и стигнал и започнал да говори с георги. Другите двама господа постепенно се добрали те, изтривайки се от задаващия се плътен ,обсебващ и все повече ускоряващ се дъжд, достигнали до първите козирки на хижата така позната с истории невероятни от блога ” нагревател”  https://nagrevatel.blog/2022/01/20/%d0%b7%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%88-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be/

Притекъл се мъж – лечител на крави овце и коне, който им разказал поне 15 вълнуващи истории за човешките грехове, въпиеща нужда от усещане за божественост и честност, мъж който им разказал и за други така мъже, жени животни, но повече кози отколкото овце или обратното, малко коне и малко замръзване в снега понякога крави и боровинки дори украсявали неговите истории от местността петте чучура. Моменти, в които човекът прероден според божествената воля запазва си живота, надърквайки ракия в краката, нозе боси там в снега, разкрити вървят надолу към прочутия антон..

Човекът, който преди 15 години замервал се с негов приятел другар и прекалител в алкохолното течение “надолу към антон, и ние сме надолу”. Така слизали и те с тримата господа, осъзнавали колко диви са тези двама индивида и виждаха дъното на човешката душа, когато същият тоя човек бил съвсем различен.

Сега обаче след 15 години той им казал, че преди шест години е спрял да пие, споменал в своите 15 вълнуващи истории три пъти изразът “има господ” обяснил че е извадил късмет с последната жена, която имала 15 коня и 10 крави, изкарвала 2000 лв два пъти повече отколкото той изкарвал и в крайна сметка изглеждал променен не само в убежденията си, но и видимо физически!

Господинъ н се почувствал невероятно комфортно, докато господата в и с запрашили към хижа момина поляна, а там освен жени имало също и деца, цели семейства джипове гуляй, препиване и човекът от заслона на христо ботев им казал “понякога истината се губи в реалността ” , светкавично господинъ с си казал “понякога реалността се губи в истината”!! 

Реалната история само човек, който търси ще намери и в следващия разказ как христо ботев и там неговия връх изкачват те..

Надежда вю, или обратното на Дежа вю!

По повод стихотворението на Братан Братанов “Бъдеще”, което прочетох тези дни във Фейсбук напоследък МЕТА! Едни по-долу неща, които завъртя в моята глава и се замислих/усетих/помечтах/размислих.


Надежда вю, или обратното на Дежа вю!


Надежда да се видим пак, когато звездата в небесния безкрай ни призове, притегли към други измерения на нашата душа. Може би навярно всеки може да види тази Надежда блести на небосклона!


Ако не в спокойна нощ, то през деня, блестящо слънце или пък сковаващ лед непроходим.. пак ако човек в сърцето си стаил е той Надежда, ще може видяното да разреши. .


Болката, страданието, майчините напъни за да излезе един добър човек на този свят, бащината притегателна прегръдка, топлината на семейния уют, тихата китара в ъгъла на стаята.


Картини, които през очите на надеждата са вече преживяни, вече някъде видяни!!
Бавно и полека носи вечерният ветрец пепел, но дали от рози, частици, но дали са живи?


И пак остава там в небесата нашата вяра, която ни крепи, докато сме стъпили здраво на земята, докато преживяваме поява и липса на души. Не зависи вече колко си богат, А дали с очите си Надежда виждаш Ти..


Дали приемаш, че животът е дотук?


Или тази пепел, която вятъра ще разпилява ИЛИ ПЪК там високо се издигаш ти, където материя няма, и слава няма, но безсмъртните души си говорят и живеят вечно там..


Няма там часовник, който да ги спре!


И нека всички се погледнем в очите, да се прегърнем въпреки неразрешените съдби, въпреки че всеки може да греши.
Болката, страданието дълбоко в нас от първите ни часове на този свят до момента, в който го напускаме крещи!
Погледни и дори в собствените си очи ще я съзреш звездата, но всякак си спомни

Вяра и надеждата винаги ще те крепи!

Ами или Амин / Сам реши

Властелинът на планината – част четири


След като тримата герои се събудиха в абсолютно нова реалност ВОДОПАД, ВЕРТИКАЛНИ СКАЛИ И ОТВЕСНИ ДЕРЕТА и установиха, че се намират на единственото в района сравнително хоризонтално местенце от няколко квадратни метра, разпънали своите чували, все още топли и сякаш намерили Оазис сред безбрежната пустиня, простирайки поглед в радиус от 20 30 метра С АБСОЛЮТНА СИГУРНОСТ УСТАНОВИХА колко голяма рядкост е в района да намериш по-нестръмно място за тези три чувала и колко малко вероятно е да са оцелели, защото и тримата, въртейки се цяла нощ в техните сънища и мечти не се бяха подхлъзнали в дерето!  Те някакси без да мислят в дъното на душите си осъзнаваха колко трябва да са благодарни затова, че не валя през нощта, че са намерили това кътче на благословение и благоволение предоставено от вселената точно, когато им е трябвало – в края на техния мъчителен преход и на път за хижата, КОЯТО ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРАШЕ САМО НА 200 МЕТРА разстояние, а във времето: 22рия час от техния вълнуващ преход..* * *В планината нерядко се случва човек да си помисли или да види, че нещо е наблизо, а когато се опита да го стигне да се изненада! Както и повечето прогнози са невалидни!!
* * *
Неразртъркали още гуреливи очи, без обичайното кафе сутрин, от дума на дума от изречение на изречение, поглеждайки си телефоните им се искаше да споделят щастието със своите половинки. И тримата си помислиха дали да се обаждат или е твърде рано сутринта. Господин Н установи, че телефонът му няма обхват към А1, докато Господин В съвсем неволно натиска три пъти един бутон в бързината а и така, съвсем изключил, че преди година го е програмирал да изпраща SOS 🆘 сигнал, абсолютно не подозирайки, че това вместо да зарадва неговата половинка в живота ще изпрати сигнал със запис на водопада. 
Още по-малко подозирал, че тя ще си помисли, че наистина тримата господа са в абсолютна беда… Съвсем адекватно на подадения сигнал ще се обади на 112, ще даде телефонните номера на другите господа, тя се обади на другите две дами разбира се също, разтръбявайки навред, където падне този  НЕистински повтарям 🆘сигнал…. ..  ..
Всички включени в тази верига от оповестяване няма да имат вече нужда от кафе за да се събудят, защото ще възприемат нещата сериозно и наистина ще си помислят, че тримата господа, които се смеят около водопада, неподозирайки такъв ред от събития след натискането на спасителния бутон в грешка, са в реална опасност. Професионалистите ще се опитат да се свържат с трите номера, господин В ще комуникира с неговата половинка да даде обяснения и да изглади нещата, но тъй като сигналът за опасност е вече бил запуснат, господин С ще получи две последователни обаждания:
А) едното от планинската служба на гр. Карлово
Б) другото от дежурния полицай в град Казанлък. 
Нашият герой ще успее за много кратко време да убеди служителите, че това е фалшив сигнал, сигнал погрешно пуснат. Не след дълго и при 112 ще разберат, че това е фалшив сигнал наистина и че “жертвите” на технологиите и комуникациите са само отново символично да споменем САМО на  200 метра от хижата, освен това в отлично здраве и кондиция. 
Ура! Браво за готовността. Дано не се налага да ги тестваме отново всички се надяват 🙂
След по-горните следствия от погрешното натискане на бутона три пъти и възпроизведения SOS сигнал, и тримата герои се събудиха като кукуряци дори и да не бяха пили никакво кафе ☕
 Те все още не можеха да решат, дори на дневна светлина, дали да тръгнат обратно нагоре по реката, с което щяха да се удължи пътя им към хижата или пък да се пуснат в бездната надолу по реката, където беше най-краткия път и наистина само на 200 метра!! 
Господин В и С решиха да тестват да проучат надолу, но без тези, олекотени от изчерпване на хранителните ресурси вече само 15 килограмови раници, защото все още нямаха енергия за излишни ходове. 
Тук е мястото да направим препратка към онзи случайно намерен неразопакован XXL 🥐 кроасан, който господин Н беше намерил на първата почивка в началото на разказа (част първа) и беше прибрал прилежно в раницата си въпреки учудването на останалите, изглеждайки абсурден в техните очи в онзи не дотам далечен момент от предния ден. Сега обаче дойде време да захапе кроасана, четейки за съдържанието му, омаловажавайки наличието на палмова мазнина, както и всякакви консерванти, набухватели, гума гуар,  ксантанова гума и др. Възвеличавайки бързите калории, усещайки как започват да се усвояват и да му дава сили, той си помисли колко щеше да е хубаво ако беше пил едно кафе, но кафе нямаше на водопада. Само спомените за барчето в село Тъжа и човекът, който псуваше готвачът заради неговата чалма се въртяха в съзнанието на господин Н.
 Може би имаше все пак някакъв плацебо ефект, защото гладкомускулните влакна по неговата храносмилателна система започнаха да получават тонус и в резултат на това той започна да търси къде сухи къде мокри кърпички 🙂 изчисти токсините от предишния ден с няколко напъна 👎, погледна надолу към бездната И ЧУ другите да викат сякаш от 100 метра разстояние, но разбира се това му се струваше като шега, особено след преживелиците с фалшивия сигнал 🆘. Другите двама се появиха след около десетина минути усмихнати и го увериха, че не е възможно да се премине надолу по реката и да се стигне до хижата дори и без раници пак е невъзможно!!
Събраха партакешите набързо, и след няколко още детоксикиращи напъна се изстреляха вертикално нагоре и казаха чао на водопада, но никак не беше лесно нагоре с тези пусти раници! Движеха се с половин километър в час, нинджата пак цепеше напред. Сред пъстроцветните листа се откриваха следи от детоксикация на планински кози, а по-нагоре дори и на коне. 🐐🐏🏞️Господин Н случайно си помисли, че този трак, който “правилно” ги преведе според GPS системата през водопада и надолу по дерето вероятно е бил генериран на гърба на някоя планинска коза, която си е знаела перфектно  пътя по реката надолу към хижа триглав. Той си помисли също, че този перфектен път за планински кози е бил при предаван от поколение на поколение и най-накрая дори е успял да се интегрира в електронните устройства на хората, които цъкат нещо в ръка🤳 и така те да имат привилегията да опознават козите пътеки и да ходят в стъпките на тези красиви,  превъзхождащи хората в тези обстоятелства, мили животни:)
Преодолявайки около пет-десет почивки със сериозни запъхтявания, очите на тези смели пътешественици започнаха да долавят някъде там високо над скалите и над гората пробиващи слънчеви лъчи… Душите им започнаха отново да се стоплят с надеждата, че скоро ще излязат на по-равно. . 🙏
Разбира се господин В сряза пръв лентата в това последно изпитание “нагоре” , като скандираше пред другите, употребявайки думата “КЪР”, другият господин също се включи и започна да се спряга това слово, опитвайки се да изрази своето отношение към ситуацията с водопада и “козята” пътека. Господин Н обаче чуваше тази дума по циничен и неправилен начин и я свързваше с някакви псувни. Възмути се и каза на господата, че трябва да говорят по прилични неща!! Сканиращия пък се възмути от негова страна и възкликна “Ти пък голям е естет си станал!” При всички положения недоразумението се изчисти, когато слънцето ги огря и стопли техните отношения. Вече виждаха хижата, но на дневна светлина и всичко беше различно. Техните души се изпълниха с позитивна енергия, дори си взеха и една поука. 
“Внимавай какви думи изричаш в планината и какво предвиждаш, какво си пожелаваш, защото и шегата може да стане истина, най-теоретичната хрумка също, а може и обратното както и по-лошо и невъобразимо!”
Все още се чудеха как е възможно през нощта да са имали толкова голямо доверие на технологиите и специално на този “кози” трак! Радваха се на гледката и умерено вървяха по правилния път, усещаха невероятен баланс с природата след изпитанията, които бяха преживяли в нея. От време на време изпадаха в дълъг и неконтролируем смях, припомняйки сами на себе си за тази невероятна наивност, която са имали през нощта ходейки обаче в обратната посока вече. Не след дълго се озоваха в хижата и видяха в кухнята на масата как големите манатарки се усмихват на господата, които са ми бяха казали къде е най-голямата манатарка на достолепния старец с красивата риза. Освен вкусната супа решиха, че трябва най-сетне да пийнат по едно кафенце по стар турски обичай. Заприказваха се с готвача отвън, на така добре разположените на слънчева светлина маси дървени маси на открито, пред хижата. Обясниха и на него за своите познания по гъбарство, почерпени от Фейсбук, а той ми каза, че не знае за какво става въпрос и че най-сигурно да си берат Сърнела по това време тя е най-сигурно, че се яде безпроблемно. Дори им каза, че червената мухоморка не толкова отровна колкото я изкарват в детските приказки.. с усмивка им потвърди “аз съм ял червена мухоморка!”, Но господата продължаваха да се съмняват, че това е окей и продължиха да си бъдат така скептични към горските и планински благини с пънче и красива шапка.

 Изненадващо за тях се появи отново онзи старец и той с неговата усмивка. 👑

Тримцата започнаха да се обясняват как нямало места на заслона, а старецът още по-изненадващо им каза “Знам, знам, те момчетата горе ми казаха. Аз вчера си забравих блузата и се качих пак да си я взема..” той току-що им каза ,че ей така в рамките на един ден се е качвал два пъти до връх триглав?!?!
Чуденките на господата станаха толкова големи и червено-оранжеви сигнално като SOS сигнал, но с обратен знак и смисъл, те толкова изумени се спогледаха, че от този момент нататък те ще започнат да го наричат “Властелинът на планината” 
Нека да го кажем пак “Властелинът на планината” започна да ги разпитва отдалече, но господата като малки деца, като Адам и Ева разголени пред своя създател за първи път, когато са сложили смокиновите листа на техните интимни зони, се опитваха да отклонят темата И те да водят разговора. Задаваха въпроси за онази козя пътека сякаш теоретично сякаш от любопитство, някак периферно се опитваха да вземат информация от него. Разбира се Властелинът имаше точно определени реплики за такива маршрути и вероятно ако сте били внимателни ще се сетите за този израз “то там е едно такова мокро, едно такова никакво” и увери, че можело да минат оттам разбира се. Все пак ако си един владетел на планината, за теб не би трябвало да има някакви проблеми с нея. Господата се чувстваха толкова смалени и приземени от величието и скромността му, че направо си глътнаха АЗ-четата!!! Пред тях все още се усмихваше и говореше приятелски най-големия АС, който бяха виждали на живо. Поживо поздраво допиха си кафето досърбаха супата ти хайде надолу към селото, откъдето бяха дошли предишния ден. Този път по пътя си не видяха никакви гъби, нямаше почти никакви хора, тук-там по някоя кола слизаше надолу. В условията на подобно спокойствие, но все още нестанало скука, решиха този път наобратно да си наберат глог ,шипка и трънка. Господин В беше най – ентусиазиран и зае от Господин Н последното пликче торбичка, която бе скатал. С доволно количество природна зимнинаТе решиха, докато вървят така надолу пак към с. Тъжа, да измислят различни сценарии, в които включваха новият преосъзнат герой и владетел от своето пътешествие. Говореха на силен глас и се смееха, неподозирайки че следващата група пред тях само след няколко метра един от хората по-възрастен, докато си говори по телефона ще се обърне леко и ще ги види с едно око. Те срещнаха за пореден път усмивката на Властелинът на планината!! Бяхме изумени как така е отишъл пред тях и то с такава голяма група от седем-осем човека.. кога бяха тръгнали, че да са ги изпреварили?! по каква пътека бяха минали?? сякаш старецът просто искаше да се увери, че те безопасно ще се върнат там откъдето са дошли. Покровителствено ги погледна този път! Те бяха парирани от внезапната му материализация в момент, който въобще не очакваха!! 

“В планината могат да станат доста неочаквани и непредвидими неща, за които никой не може да бъде сигурен никога. Дори с чисто съзнание, без никакво натравяне от халюциногенни гъби, човек може да се сблъска с неща, които иначе в нормални обстоятелства и в градска среда /не планинска дестинация/ не биха се случили” 
Господата продължиха надолу отпрашиха като в пролетен ден, а на път за жп гарата вече си представяха как Властелинът ги чака там за да ги изпрати до вратата на втори вагон 🙂 той не се появи разбира се.
Господата и тримата продължаваха да не могат да предвидят събитията, както е само от начална техното пътуване от София до Тъжа триглав и обратно към Тъжа до София… 
Едно добро имаше след това преходче, че останаха благодарни, както за местенцето, където спаха (до незабравимия водопад), за живота и за невероятно приключение. Очаквайте тримата герои да разгърнат своето следващо приключение… вероятно към един изоставен миньорски град, но за това ще говорим следващия разказ. 
Ще продължи….

властелинът на планината – част третa

В края на предишната част господата Н, В и С на пръв поглед бяха постигнали първоначалната си цел, гледайки връх триглав на няколко метра от тях през мъгла дъжд и суграшица. Когато слънцето се беше вече скрило и тъмнината започваше да превзема планинската верига, те също виждаха обаче през прозорчетата на така заслужения заслон светлина.. […]

властелинът на планината – част третa

властелинът на планината – част третa

В края на предишната част господата Н, В и С на пръв поглед бяха постигнали първоначалната си цел, гледайки връх триглав на няколко метра от тях през мъгла, дъжд и суграшица. Когато слънцето се беше вече скрило и тъмнината започваше да превзема планинската верига, те също виждаха обаче през прозорчетата на така заслужения заслон светлина.. приближавайки го и тримцата усетиха дори и топлина!

Погледнаха покрива му и установиха, че оттам, от малкото му коминче се вие дим в тези неблагоприятни метеорологични условия.

Вратата се отвори! Излезе глъч от приятелски приказки и веселба, както и двама човека, които бяха решили да закадят с техните фабрични цигари.

“Здравейте, трима човека ли сте? То и ние бяхме трима, но дойдоха още двама.. дядовата ръкавичка* стана малко хаха.

Мокри, изтощени, но не и отчаяни тримата туристи утвърдително убедиха вече пребиваващите в заслона пет човека, че няма нужда да са гостоприемни, а по-скоро решиха:

1. Ще влезнат на топло да се поизсушат и попреоблекат

2. Ще се върнат обратно от връх триглав към хижа триглав, тъй като не било толкова лошо времето.

Речено-сторено, половин час им беше достатъчен на топло за да съберат сили, да поизсъхнат малко, да послушат останалите как говорят за инструменти, тесли, чукове, триони своя бит, култура житие и битие и да тръгнат обратно!!!

Също така и GPS-а им показваше 2 часа надолу щяха да са достатъчни за да намерят топлината на хижата и да вечерят най-сетне. Те даже се убеждаваха един друг на глас, някой по-скептичен от друг, друг по-реалистичен от трети, както и трети по-ентусиазиран и сигурен от останалите двама, изказвайки във въздуха тази суграшица и намаляващия дъжд … неща в които бяха почти на 100-110% сигурни освен господин Н, защото той дори не си носеше и челник горкия, а тъмното идваше доста сериозно-пленяващо и нямаше как без светлина да слезе човек от тези чукари!

Те си бяха запълнени с клек, диви коне 🐎 и там по-надолу ги чакаше дори онзи участък, за който думите на 80 годишния старец отекваха в пълните им глави от днешни спомени “то там е едно такова мокро, едно такова никакво, нали го виждате..”.

Господин В подаде ръка на господин Н и му зае челника на своя син. Така вече е друго нещо и по-добре изглеждаше сега! След подадената господинска ръка под формата на добър жест вече по всичко изглеждаше, че и тримата са добре сплотени, подсушени и добре екипирани! Ех, най-малко да виждат какво има пред тях, под тях и на десетина-петнайсет метра напред и встрани може би.

Бяха доста позитивни и надъхани дори ентусиазирани като за хора, които са ходили девет часа по стръмното с тези пусти раници, по някакви чукари между, които се намират клекове. Отново трябваше да гледат в краката си почти всяка стъпка поради скритите опасности точно в тези проклети клекове – пустите им храсталаци!

Леко навехнатия глезен на господин С например беше подведен и за малко да се навехне по-сериозно в разгара на тази почти зимна обстановка сред буйните скали.

С поглед на състрадателност и с детския челник на челото господин Н , последният постоянно се обръщаше назад за да се увери, че другарят му е в добро състояние.

Третият господин цепеше напред като нинджа.

Пак срещнаха погледите на конете, те пак така ги гледаха с техните огромни навлажнени очи на любов и емпатия, но не можеха да им помогнат..

Въпреки това фантазията на господин Н изобрети веднага една сцена, в която ясно се виждаше как тримата са яхнали по един голям планински див кон, натоварили си раниците на други три коня и зад тях се чува мелодията на някой стар каубойски филм примесен с прах и миризма на топла есен.. 🍁 разбира се това беше по-скоро нещо като сън или с други думи мираж’ в пустинята след дълго жадуване за оазис….

Реалността беше, че ако нямаха трети челник за г-н Н, борбата щеше да е загубена.

Тук е мястото и да спомена как тази предвидливост се забелязва и в другия господин, който може би заради изпитанията преживяни по маршрута ком-емине сам*, подготвяйки се цяла година преди да направи подобно двуседмично изпитание по цялата старопланинска верига!

Преминал през маршрута успешно веднъж той беше предвидил, че трябва ПЪК да има и резервни батерии.. изглежда много просто нещо, но батериите наистина свършват и те свършиха, изоставяйки завинаги скъпият GPS апарат на господин В!

Предадоха се просто СЕГА!! Ако господин С не беше предвидил този фактор, тази възможност и малка, но все пак съществуваща вероятност и не бе помогнал на господин В със своите три резервни батерии три пъти А (ААА), щеше да стане наистина страшнАААТааа ситуация.

Наличието на техническо оборудване в изправност обаче не беше гаранция за успех и те го знаеха макар и да не споменават нищо за това. . .

Пак господин В продължаваше да цепи напред като нинджа от японски филм 🎌, а господин С по никакъв начин не показа някакво съмнение, че ще стигнат. Дори твърдеше, че ще стане за по-малко от два часа!

Наистина след три часа и нещо ходене надолу най-сетне стигнаха нещо като по-равен участък.

Вероятно тъкмо бяха преминали през онова “едно такова хлъзгаво мокро едно такова никакво”-то, за което им говореше 80 годишния старец на изкачване. Нямаше и помен от сърнели те вече, а по-скоро виждаха хижата отгоре като в електронна игра. Изглеждаше им толкова реалистично да стигнат до нея след половин час, че само дето не извадиха една бутилка шампанско да разбият в скалите, както прави министър-председателя при откриване на нов национално стратегически обект като НОВА магистрала например!

Първо видяха една лампа, която вероятно светеше от самата хижа, а после и човек вероятно с фенерче в ръка, който блуждаеше доста бавно около нея. После видяха, че някой прави кръгчета с автомобил около хижа Триглав. И Трите глави на господата бяха изпълнени с емоции на удовлетворение сякаш наистина бяха стигнали до нея, едно чувство на завършеност започна да се изгражда в техните души. НАВЛЯЗОХА ДАЖЕ В ЛЕКИ СПОРОВЕ относно кой маршрут да подберат за да е най-добре като за финал, но все пак си следваха пистата, която им показваше джипиеса.

Някак съвсем естествено рязко слязоха надолу по доста стръмни участъци без никаква видима пътека, някакви есенни листа тъпчеха и се спускаха все по стръмно надолу.. чуваха шума на реката и гледаха по електронната карта, че вероятно скоро ще я пресекат.

Постоянно синхронизираха данните и от двата джипиеса много внимателно и се връщаха ако се случеше да излезнат дори и за малко от начертаната пътека в техните електронни устройства.

Повече от 14 часа те ходиха и се опитваха да стигнат до някое сухо място под някой топъл покрив, но това все оставаше незавършено, недостигнато, а само едно мислено продължение на краткото бъдеще с позитивен привкус и мирис на гъбена чорба, надежда и упование в тези професионални устройства. Вече бяха на ръба на силите си двама от тях предложиха да разпънат чувалите и да спят на едно малко “хоризонтално” парцелче, тъкмо закътано до една висока скала съвсем лек наклон, който не би позволил да се плъзнат и да паднат в бездната докато спят. Господин В все още настояваше да продължат да вървят, но тъй като другите бяха мнозинство, а може би защото самият той беше на края на силите свали раницата извади чувала и бързо се пъхна вътре в него, на топло. 🙏

Суграшицата и дъжда бяха престанали още преди два часа, над тях имаше чисто небе със звезди, реката шумеше силно, но и приятно.

И тримата се обадиха на своите жени и ги увериха, че са много близо до хижата и че има къде да спят, което беше самата истина.

Най-накрая имаше условия да хапнах нещо и да пийнат. Господин Н беше донесъл цял литър червен Пелин, който доста беше възхваляван, докато не го отвори и пийна директно от бутилката.

В този момент господин С се разочарова и каза “Еее, защо пийна директно?

Сега няма как да пием ние, защото можем да пренесем covid-19 по този начин”

Другите двама си носеха някакви 200 – 300 милилитра ракийка, която им дойде майче по-добре дори!

Българските мъже много често се делят на винари и ракиджии, тримата господа не представляваха никакво изключение, но по-скоро приемаха, че другият има право на предпочитания и това трябва да се уважава, както и отговорността пред обществото да се стремят да не разпространяват вируса беше с приоритет.

Господинът с детския челник доста се вдъхнови на по-късен етап и твърдеше, че ” тук до реката/скалата е купон ” , докато ракиджиите приемаха вечерта за нетолкова емоционална.

Заспаха по-рано и с по-уравновесени емоции при това. Въпреки, че бяха много изморени и се очакваше да спят като пънове, всеки един от тримата господа през час и половина два часа вдигаше глава, включваше челника и проверяваше дали другите двама не са се свлекли надолу… Имаше основание да се съмняват в устойчивостта на тяхната позиция, защото наистина около този малък псевдо-хоризонтален парцел наклонът беше ужасно стръмен. Страховито беше да хвърлиш нещо надолу и да не чуеш кога пада.. наистина ли беше толкова голяма тази бездна!

Този факт те установиха с още по-голяма сигурност и учудване, когато се събудиха на сутринта, при зазоряване и видяха, че всъщност с реката до тях е ВОДОПАД!

Може би същия водопад, който са виждали по време на изкачването (препратка към част първа) и са си мислили за чудното райско пръскало, което на свой ред се намира по-близко, там към Калофер и Карлово до една друга хижа наречена Рай.

Дали тази сутрин ще се окаже райска за господата или им предстои поредното изпитание преди да стигнат до хижата ще разберете в следващата четвърта част на краткия разказ “Властелинът на планината“!

Очаквайте 80-годишният старец пак да се появи, пак да ги изуми и те най-накрая да разпознаят неговото положение в планината статус и роля …