Преди четири-пет години излезе интересен концептуален и документален филм, чиито режисьор е наш приятел. И двамата имахме голямо желание да го гледаме, но все изтървахме прожекциите в София и страната. Това лято имахме малко повече време за себе си, защото децата бяха в провинцията при своите баби и тамошни приятели. Пак се оказахме на прага да пропуснем една от прожекциите на филма от Кремона до Кремона.
Желанието ни да го гледаме не идваше само от познанството ни с режисьора, но специално за мен беше това, че познавам много хора, които са работили в тази фабрика за музикални инструменти в град Казанлък наречена Кремона. Аз самият съм давал да ми правят инструмент по поръчка там и знам за няколко съдби, при които се е получила следната трансформация: Както си работиш във фабриката в Казанлък така в един следваща момент започваш да работиш в гр. Кремона Италия или започваш да правиш цигулки за Япония и така нататък. Искам да уточня, че фабриката в град Казанлък е наречена на град Кремона Италия.
След като изтървахме наскоро поредната прожекция решихме, че трябва да потърсим в Интернет и най-вероятно ще намерим начин да го изгледаме дори вкъщи. Оказа се възможно през един-два сайта +страхове от хакерски атаки накрая си платихме пет-шест лвл по интернет и изтеглихме филма за да огледаме какво се случва в него.
Оказа се документален филм. Няколко човека разказваха за тяхната история, а именно как са работили за жълти стотинки в Казанлък правили са цигулки след това как са започнали да работят “на частно”, тоест в работилници в домовете си и как някой от тях са стигнали до град Кремона Италия, където наистина има впечатляващи майстори, търсене на този специфичен труд и добри заплати.
Бяхме доволни, че най-накрая този филм го изгледахме!! Желанието най-накрая се удовлетвори след четири-пет години разминавания на съдбата и няколко дена, след като го го изгледахме, се случи да пътуваме и да си приберем децата от същия този град Казанлък. Там живеят моите родители по една случайност..
Отивах да оправя багажа нещо там пред къщата и какво да видя до колата – симпатична синеока жена държи тялото на съвсем стандартна цигулка, без лак, просто бяло дърво.
По селски и викам със силен глас, махайки с ръка “Хей, и при вас ли има лютиери?“ Тя попита неща там нещо? Имаше обаче и уличен шум. Приближих се към нея да чувам по-добре!
Зададе ми уточняващи въпроси. Съпругата ми явно беше чула и също излезе от къщата и непринудено започна да участва в нашия разговор. Тя също разпозна, че синеоката симпатична жена с цигулката е главната актриса във филма, същия филм, който свалихме от интернет! И наистина като на филм до две-три минути се появи една бяла хубава кола с готина мацка шофьор – cool! Спря до нас отвори прозореца си и оттам се подаде нейния приятел, който беше другия главен герой във филма. Този път и аз и съпругата ми го разпознахме и така се ококорихме с усмивки на лица приятно изумени, защото шанс почти няма в тези обстоятелства да ни се случва чак пък дотолкова голямо съвпадение.
Оказа се, че е синеоката лютиерка подготвя инструментите до даден етап, след което ги дава на на другия главен герой и той довършва цигулката и накрая я лакира и продават. Подобни неща се сещам сега, че разказваха в самия документален филм от Кремона до Кремона.
С моята съпруга се почувствахме наистина, ама наистина ви казвам катооооо във филм! След като сме чакали четири-пет години съдбата да ни срещне с този филм и да го изгледаме, само няколко дена след това, пред очите ни да се появят главните герои, беше наистина интересен факт, който ни най-малко сме очаквали. Беше знаменателно за нас.
Някои хора казват, че няма случайни неща. Други хора вярват, че всичко е абсолютно случайно. В тези моменти си казвам “Господ не си играе на зарове” сещам се и за репликата на Айнщайн, който го е казал по повод на законите на вселената. Сещам се и за синхронността, която е описал Карл Юнг, но когато ти се случи на самия теб започваш вече да го живееш..
