Featured

От концертната зала на улицата с цигулка в ръка – разказ

Тъкмо бях оставил колата за стандартната годишна смяна на консумативи в любимия ми сервиз “Авто браво” и започнах да се отдалечавам оттам с бодра крачка и все по-широко отваряща се усмивка! Какво ме правеше толкова щастлив?

Това беше първата работа за деня, която отметнах и имах 1 – 2 часа за шляене, защото днес ми беше почивен ден!Казах си страхотно 🙂

Тъкмо сега ще намеря време да си активирам една опция на застраховката, за която наскоро ме търсиха от юробанк по телефона. Закрачих към втората си цел!! Обмислих ДВА варианта да отида до там:

ПЕША, което е 4 км ходене в жегата на този ярък летен ден наречен 27 юли, без слънчеви очила, с раница на гърба, горещи огромни слушалки. Черни, които ми топлят ушите отляво и отдясно СЪЩО

ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ, но в комбинация с мисълта, че рискувам да се заразя с ковид – 19

Вие Какво бихте избрали?

Доста бързо си свърших оная втората работа и ми оставаше още доста време, докато ще чакам да се обадят за колата. Реших да закрача значително по-бавно НАОБРАТНО за да загубя някакво време, ставаше все по-горещо.

ВЛИЗАМ В ХЛАДНИЯ ПОДЛЕЗ НА ПЛИСКА и се натъквам на класическа музика в реално време от 🎻 цигулка, започвам да снимам човека без да го питам, нооооосъзнавам че все пак той има права и може да не иска да го снимам. Набързо до се извинявам и го питам дали е съгласен и той набързо казва, че както искам…

Застанах до един климатик, страхотно усещане, даже се заслушах в точните тонове на този цигулар. Започнах да бъркам в кесията си изброих точно два лева и 33 стотинки и един евроцент останал от почивката в Гърция. ДАДОХ МУ ГИ!

 

Моята котка ли е [на улицата]

Радвам се да споделя тази котешка история с вас, читателю чудесен:) 
След ковид-19 епидемията 2020, на 15-ти септември, когато нашите дъщери участваха в първите си училищни мероприятия за годината. След като оставихме учебниците за подвързване. Видяхме се с две приятелски семейства на заведение и как за пръв път децата си поръчват самостоятелно от менюто. Усещането е космическо и наподобява илюзията за невероятно необвързване с тях!
Прибирайки се към вкъщи, с няколко работни ангажимента, с мислите какво правят котките, които оставихме у нас.. видяхме точно 200 метра преди да стигнем ✓ руска синя котка, на пръв поглед досуш като нашите три-четири месечни палета..
Реагирахме – това е нашата котка , тя е избягала!!!
Спряхме колата, която тежи 2 тона по най-стръмното нагорнище. Трима човека излязохме и видяхме, че това не е нашата котка всъщност, защото нашите са още деца. Тази конкретно имаше провиснали гърди, което най-вероятно означаваше, че е станала майка наскоро, В никакъв случай не беше нито Киара нито Бела, четири месечните ни близначета. Успокоихме се, поглеждайки се за кратко в очите. Затворихме вратите и някак по инерция се отправихме по – бързо към вкъщи, сякаш все още си мислехме, че нещо непредвидено се случва с нашите котки. 
Все пак нека да отбележим, защо сме толкова загрижени за разни създания, които хората на село например подминават и се отнасят с тях все едно са не просто нищожни и незначителни дори бих казал някакви навлеци около храната…
Кое ни кара да сме толкова загрижени за някакви две котки?? Дори и да ги гледаме, където живеем и да са породисти. Под нашия покрив. Дори емоционално да сме обвързани до някъде с тях. 
Защо са толкова важни за нас? Какво толкова намираме в тях? Намираме ли нещо или просто консумираме нещо?
Съжалявам за многото въпроси, но някак естествено ми идва този момент. Разбира се като се прибрахме вкъщи, двете котки си бяха по местата. Нямаше как да избягат, бях се погрижил всичко да е затворено, залостено, подсигурено разбира се. 
Но какво е “сигурно” ако хората не вярват в него, не са го проверили, не са си помислили какво ще се случи в различни сценарии? Могат ли хората да знаят какво ще се случи в следващия момент? Как хората могат да вярват, че наистина знаят какво ще се случи след като преживяхме абсолютна непредвидимост при 2020.. с няколко думи. Никой не знаеше и не можеше да предвиди какво ще се случи, футуролозите изгубиха своята работа на практика.
Сещам се за Тома неверни, който е набеден, а всъщност най-много е вярвал, че неговия Спасител е възкръснал. Знаете ли за тази история? Всъщност знаете ли истината при положение, че повечето хора масово знаят и са убедени, че Тома е неверник, защото е бъркал в раните на Исус за да се убеди, но богословите няма да ви кажат в заключение това. Имате ли своя истина и защо вярвате в нея? На какво се крепи реалността ви? Имате ли опит с реалността? 
Кое е това нещо, което ви дава пълна увереност да твърдите, че вие сте в реалния живот и събития. Имате ли усещането, че това всичко е един сън и скоро ще се събудите.. вероятно няма да отговориш на всички тези въпроси, но погледни един от тях. Опитай се да му дадеш пълното си внимание и да отговориш честно пред себе си. 
Вярвам, че дори и да отговориш само на един въпрос ако това е наистина пред огледалото, с ръка на сърцето , ако си честен със себе си, очи в очи, това ще промени твоя живот. Радостното и мотивиращото е, че твоят живот приятелю е много по-скъп от този на котките и че твоят живот може да бъде вечен. Всички сме чували, че котките имат до седем живота, но това е незначително на прага на вечността на твоята душа.

/размисли по път/

От Кремона до Кремона с цигулка в ръка [кратък разказ]

Преди четири-пет години излезе интересен концептуален и документален филм, чиито режисьор е наш приятел. И двамата имахме голямо желание да го гледаме, но все изтървахме прожекциите в София и страната. Това лято имахме малко повече време за себе си, защото децата бяха в провинцията при своите баби и тамошни приятели. Пак се оказахме на прага да пропуснем една от прожекциите на филма от Кремона до Кремона.

Желанието ни да го гледаме не идваше само от познанството ни с режисьора, но специално за мен беше това, че познавам много хора, които са работили в тази фабрика за музикални инструменти в град Казанлък наречена Кремона. Аз самият съм давал да ми правят инструмент по поръчка там и знам за няколко съдби, при които се е получила следната трансформация: Както си работиш във фабриката в Казанлък така в един следваща момент започваш да работиш в гр. Кремона Италия или започваш да правиш цигулки за Япония и така нататък. Искам да уточня, че фабриката в град Казанлък е наречена на град Кремона Италия.

След като изтървахме наскоро поредната прожекция решихме, че трябва да потърсим в Интернет и най-вероятно ще намерим начин да го изгледаме дори вкъщи. Оказа се възможно през един-два сайта +страхове от хакерски атаки накрая си платихме пет-шест лвл по интернет и изтеглихме филма за да огледаме какво се случва в него. 

Оказа се документален филм. Няколко човека разказваха за тяхната история, а именно как са работили за жълти стотинки в Казанлък правили са цигулки след това как са започнали да работят “на частно”, тоест в работилници в домовете си и как някой от тях са стигнали до град Кремона Италия, където наистина има впечатляващи майстори, търсене на този специфичен труд и добри заплати.
Бяхме доволни, че най-накрая този филм го изгледахме!! Желанието най-накрая се удовлетвори след четири-пет години разминавания на съдбата и няколко дена, след като го го изгледахме, се случи да пътуваме и да си приберем децата от същия този град Казанлък. Там живеят моите родители по една случайност.. 

Отивах да оправя багажа нещо там пред къщата и какво да видя до колата – симпатична синеока жена държи тялото на съвсем стандартна цигулка, без лак, просто бяло дърво. 
По селски и викам със силен глас, махайки с ръка “Хей, и при вас ли има лютиери?“ Тя попита неща там нещо? Имаше обаче и уличен шум.  Приближих се към нея да чувам по-добре!

Зададе ми уточняващи въпроси. Съпругата ми явно беше чула и също излезе от къщата и непринудено започна да участва в нашия разговор. Тя също разпозна, че синеоката симпатична жена с цигулката е главната актриса във филма, същия филм, който свалихме от интернет! И наистина като на филм до две-три минути се появи една бяла хубава кола с готина мацка шофьор – cool! Спря до нас отвори прозореца си и оттам се подаде нейния приятел, който беше другия главен герой във филма. Този път и аз и съпругата ми го разпознахме и така се ококорихме с усмивки на лица приятно изумени, защото шанс почти няма в тези обстоятелства да ни се случва чак пък дотолкова голямо съвпадение.

Оказа се, че е синеоката лютиерка подготвя инструментите до даден етап, след което ги дава на на другия главен герой и той довършва цигулката и накрая я лакира и продават. Подобни неща се сещам сега, че разказваха в самия документален филм от Кремона до Кремона.
С моята съпруга се почувствахме наистина, ама наистина ви казвам катооооо във филм! След като сме чакали четири-пет години съдбата да ни срещне с този филм и да го изгледаме, само няколко дена след това, пред очите ни да се появят главните герои, беше наистина интересен факт, който ни най-малко сме очаквали. Беше знаменателно за нас.


Някои хора казват, че няма случайни неща. Други хора вярват, че всичко е абсолютно случайно. В тези моменти си казвам “Господ не си играе на зарове” сещам се и за репликата на Айнщайн, който го е казал по повод на законите на вселената. Сещам се и за синхронността, която е описал Карл Юнг, но когато ти се случи на самия теб започваш вече да го живееш..

Стихотворение в отговор на тъмната поезия

Страхотно ми звучи макар и да е малко тъжно, а може би и някак тъмно, но в живота има още по-страшни там неща особено, където липсва светлина! На залеза се радвам аз сега, на тази топла и червена светлина.. кучетата лаят, керванът си върви, но знаем ли! Дали? може би трябва още да вървим за да видим светло бъдеще и ние. Може би петстотин години не са достатъчни за нас, но пък в сегашно време и 40 биха стигнали след като комунизмът си отиде. . Дали дали? Дали напуснал той е в нашите души. Надявам се да се намери прашинка позитивност в космическата душа на нашата народна психология, А не някакъв си Бай Ганьо да се разхожда като цар в часовете по история! И някак все пак събирам сили за да вярвам , че има начин и ще ни огрее тя със своята мека топлина и доброта. Ще тръгнем най-накрая заедно, към светлия тунел, към нещо по-висше, не някаква си наша там човешка цел,а нещо по-висше и отвъд … дори далеч от мисли и сърце някъде там в синьото небе , където гълъби летят, свободни, необременени, без грижи и проблеми :)(някой казват проблемен е живота, но не и в тази там посока!)

На улицата с цигулка – трета част

В предните две части на разказа имаше среща с цигулар, опит да посвирим заедно с него и сега е време да ви разкрия третата най-интересна част …

След като започнах може би малко натрапено да свиря заедно с този уличен цигулар, и след като изсвирих първите 78 тона с него, един от случайните минувачи се загледа към мен започна да пристъпва с бавни крачки фокусирайки най-вече върху моя инструмент с удивление изненада и въпрос! 🗝️

Какъв е този инструмент възкликна тя? Можете ли да ми кажете? Аз не знам как се нарича? Отговорих накратко с дума може би 2 и тя започна да изрежда какви ли не неща, започвайки от това, че идва от черквата Свети Седмочисленици, как българите са превърнали Черната Джамия в Християнски Храм, как днешните политици не могат да излъжат интелигентните млади хора и др. Представи се като врачка от село Врачево по средата на нейния монолог, опита се да ми подари иконка на някакъв светия, на който да съм се молил и да ме закриля. Това се случи в един невероятен момент от нейния разказ и повярвайте ми по-добре да не споменавам всичкото, която тя каза!

Аз най-учтиво и отказах иконката, защото съм вярващ християнин. Обясних и също как Господ Исус Христос е изпратил Святия Дух за наш утешител  и пътеводител, че нямам нужда да се моля на някаква иконка и т.н. знаете тези неща..

Тя набързо се съгласи и сякаш започна да става по-близка и да обяснява как ние сме знаели за святата Троица, за Бога, даже го свърза с дупките на моя струмент:

Ето тази първата дупка е Исус Христос, другите 7 са светите Седмочисленици, а последните три дупки които ти ми каза, че са дяволски всъщност са Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух…”

Веднага разбрах, че е доста хлъзгава и ако и бях казал, че съм мюсюлманин сигурно щеше да говори съвсем други неща. Според мен тя се осъзна,  че прекалява със своя моноспектакъл, защото започна да се обръща и към цигуларя, който през цялото време само свиреше почти на 100% не и обръщаше никакво внимание, обясни на мен, че скоро щяла да си тръгне и такааа ..

Към цигуларя се насочи едно приятелско за него семейство. Отдалече започнаха да викат “как е баща ти” , заусмихваха се и почти се прегърнаха.

Мълчаливо прибрах моя инструмент и започнах пак да крача към автомобилния сервиз “авто браво”..

 

 

На улицата с цигулка в ръка – продължение на разказ

В предната част на разказа се оказах в хладния подлез на Плиска, дарявайки всичките си монети на един цигулар и планирах историята да се продължи …

Цигуларят я продължи по неочакван начин: СПРЯ да свири и ме разпита как ТАКА ми е интересна музиката? Каква е причината? Търсеше обратна връзка и я получи под формата 40 секундно обяснение за моя живот и решенията, които са ме довели до ТУК. Попитах го дали би имал против да извадя моя инструмент и да маркирам някои от неговите тонове т.е. да посвирим заедно с други думи? А и той вече беше засвирил една спокойна и стара градска песен и ми се приискваше на си подрънкам и аз малко в този шумен и пълен с преминаващи и ЗАБЪРЗАНИ минувачи подлез. Майсторът цигулар кимна одобрително, но с лек резерв и въпросителност в погледа. Бях на прага да се откажа, докато го изваждах, но всъщност доста пъргаво съединих ТРИТЕ части на моя инструмент и засвирих партията. Предполагам, че се сещате какъв е инструмента! Ако не, следващата част ще ви разкрие тайната ..