Властелинът на планината – част втора

Малко преди да свърши предишната част, събирачът на плодове се радваше на най-голямата и сочна трънка на света, а сега ни предстои да продължим по техния път и да станем свидетели на следващата им среща с други може би по-ключови герои.

Пътят им се виеше умерено нагоре, преминаващ през горски терени, стръмни и хоризонтални участъци. Имаше семейна група от шест седем човека, които малко преди хижа триглав реагираха радостно, когато видяха тримата господа забързани стремглаво в посоката на кафенето и топлата всекидневна там.. направо им отправиха въпрос “накъде така сте се забързали с тази бодра крачка?” Отговорът беше дуалистичен, който господата със своите специфични три различни микроскопични интерпретации на света можеха да се отворят пред тези хора “и към върха, преди хижата, обаче ще се отбием за кафе и супа!!” Да не говорим, че единият господин носеше цял пакет тютюн! Как да съвместиш и трите неща и да се получи едностранен и еднозначен отговор на въпроса.

Разбира се, че светът е шарен и приключение дебне отвсякъде. Интересно съвпадение беше, че в топлата и суха всекидневна, мечтаейки за три броя гъбена супа, на господата им бяха предложени три различни варианта включително и четвърти и пети опции, но не и това, което те си бяха наумили и представяли.

Колкото и пуста да изглежда, дори да има ясен път и да виждаш ясно с очите си, че няма как да се промени плана ти, планината предлага много начини да ти се случи нещо много повече отколкото човек вижда и предполага с ума си

Поотпуснаха се на една скамейка (лит. пейка) по кафенце и супичка им дойде добре, стегнато бързо нарамиха раниците с идеята да не губят много време, че да стигнат по светло до върха за да пренощуват в заслона.

Пътят им ставаше все по-оголен, все повече се отдалечаваха от гората. Интересно обаче как се натъкнаха на гъби сърнели и то големи големи, не можеха да проумеят как така беше свършила гъбената супа като има толкова много гъби наоколо. Не им стискаше обаче и не взеха с тях дори и една бройка… Въпреки, че имаха два при това GPS-а пак се озъртаха за варианти и обсъждаха постоянно разни алтернативи.

В този така динамичен процес от нищото се появи един свеж старец видимо на 70-80 години, с изгладена риза нежно пъхната под елегантен тънък вълнен пуловер, държейки в едната си ръка 7-8 гъби, а с другата показваше пътя нагоре и обясняваше как няма маркировка, но имало някакви камъчета по пътя, които щели да отведат господата до желания заслон. Той погледна набързо няколко пъти към маршрута, същия който ние бяхме нацелили и се изказа по следния начин “То там е едно такова мокро, едно никакво..”

Светкавично Господин Н реши, че трябва да се отблагодари по някакъв начин на човека и му показа къде да намери най-голямата сърнела!! Старецът беше много доволен и отпраши надолу като млад сръндак сякаш му бяха показали, че има там трюфели за един милион долара:)

Главите на тримата туристи все повече се наклоняваха напред, все повече тежките раници ги дърпаха назад..

Битката със склона ставаше все по-ожесточена, освен ръбестите камъни започнаха да се появяват ниски на пръв поглед миролюбиви храсталачета от вида КЛЕК и господата все повече се преклоняваха пред тях, защото всъщност те бяха измамни и скриваха скалите и скалните и коварни цепнатини под себе си. И тримата внимаваха за да не попаднат и злополучно навехнат глезен м/у скалите.. господин С сякаш беше нарочно тръгнал с леко така навехнат глезен за да е по-адаптиран към обстановката, което не му пречеше да бъде втори почти през цялото време.

Господин В беше видимо по-лек от господин Н изплува успешно към първото място в 80% от случаите, а като наближиха върха достигна до 100% ПЪРВО място! Съответно и в тази последователност се сблъскаха със стадо диви коне 🐎, които наброяваха поне две дузини, но бяха с толкова индивидуален характер, че всеки кон имаше своята уникални поглед, усмивка, грива, цвят, окраска, осанка и поведение.. по ушите, гърбовете и гривите им се ръсеше суграшица.

🌨️Времето ставаше все по-студено и недоброжелателно.

Конете бяха толкова уравновесени, нито един не изпрахтя дори, камо ли да изцвили или да подгони някого. Като си около такова голямо животно винаги си представяш и имаш едно наум как може да те срита със задните си мощни и мускулести крака. И въпреки адреналинът, който произтича от подобна представа, господата бяха толкова изтощени и очевидно умаломощени, че животните започнаха вече да ги гледат не дотолкова изпитателно, колкото състрадателно и бяха готови да им се притекат дори на помощ ако излезе критична ситуация.

Дори и с по-малки от тези влажни конски очи, дори и с по-несъстрадаващ поглед би станало ясно, че 9 часа ходене с 20 килограмова раница, особено по такива стръмни каменни пътеки към края могат да изцедят доста ефективно силите на един🧗🧗🧗 истински натоварен ден, въпреки зареждащите духом планински пищности и красоти🥀🍂🌾

Пустата суграшица, ветровете и мъглите се засилваха, но не далече беше върхът и там притихналия заслон готов да приюти тези три изморени капнали души. Нямаше маркировка, но сякаш бяха на прав път и според GPS координатите и според пирамидките от камъчета, които някой старателно беше направил вместо маркировка.. някой се беше погрижил, та дори и да нямаш GPS да успееш да стигнеш до този малък покрив наречен заслон..

Наближавайки заслона и самия връх, пред тях се издигна една огромна бетонна сграда, която някога е била отворена и е служила за военни цели. Имаше знаме, което се развяваше в смесения дъжд / суграшица, приближавайки най-сетне и дългоочаквания заслон, те съзряха светлина през малките му прозорчета… Усещане за топлина сигурност и постигната цел, но защо лампите светеха👀 отвътре?

Чували сте, че надеждата , последна изчезва нали?

Какви са отговорите на тези въпроси и какво ще се случи с тримата господа през следващите минути очаквайте в третата следваща част на разказа властелинът на планината..

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

<span>%d</span> bloggers like this: