Властелинът на планината – част първа

Възможно е да сте ходили до втория по височина връх в старопланинската верига, който е разположен близо до връх Ботев. Съмнявам се обаче, че сте имали същото преживяване, каквото в годината на ковид пандемията 2020 господин Н, господин В и господин С изпитаха един есенен уикенд.


След като 13-14 години въпросните господа, грижейки се за семействата и децата си и личните си проекти, все не можеха заедно да отидат на планина да покорят някой връх, най-накрая дойде този момент и тримата да кажат “да можем” и се срещнаха на централна гара рано сутринта при изгрев слънце, потегляйки с железницата направо към центъра на земния рай наречен България! 


Връх “триглав” !! Това бе тяхната цел !!!Да стигнат до него и да нощуват в заслона..

 Трите глави на господата пообщуваха в купето на БДЖ, поразбудиха се, не само от кафето, а от един природен продукт “билкова кръв”, който г-н Н целенасочено беше купил от аптека. Той се опита да почерпи своите приятели, предлагайки еликсира в отделни чаши, поради опасността от зараза с популярния напоследък вирус и верваше, че това ще ги подкрепи в този едва разпъпващ се красив есенен ден. Г-н В беше скептичен и отказа, докато г-н С прие една чашка.. Отвори се приказка и времето се изниза като броеница, дори се появи малка опасност да пропуснат своята БДЖ спирка на с. Тъжа. Закрачиха към центъра на селото с план да заредят по още едно кафе. Разтовариха 20 килограмовите раници на площада и доста оптимизирано господин В се насочи към най-близкият хранителен магазин, господин Н право в кафенето, а господин С охраняваше раниците. В магазина беше скука, но в кафенето, което местните хора наричаха “барчето” вървеше сутрешно кулинарно предаване, освен барманката имаше един заседнал на стола си Клиент, който сякаш едновременно говореше и на нея и на телевизора и всичко беше толкова хармонично.  Господин Н сложи маската си, но сякаш омаян от тази идилия поръча в автоматичен режим “едно дълго кафе, но по-дълго като шварц – пълна чаша” и реално забрави за второто кафе, което беше обещал да вземе за другите. Нямаше и как да не забрави за обещанието си, защото цялата му оперативна памет беше погълната от една реплика на Клиента там “Ти турчин ли си, бе! Какъв си?”. Оказа се, че Готвачът от екрана има шапка, която наподобява черна чалма и се асоциира от Клиента като заплаха в националния ефир. Клиентът добави “Как така по българска телевизия ще се показва, че виж го той е с чалма, как така ще се облича като турчин!”. Господин Н веднага се опита да потуши това агресивно изказване “А, чалма:), нали е шоу!” и обясни на човека, че Готвачът вероятно се опитва да привлече вниманието на зрителите с тази шапка и интересна брада. Не му се вярваше обаче и отвърна “А, шоу то, шоу…”. Барманката се усмихна и каза “не му обръщайте внимание, той така си говори”. Пожелаха си взаимно приятен ден, върна се на площада и установи, че господин С си сменя панталоните с по-къси.

Господин Н се съгласи с идеята, защото и той беше започнал да се поти от кръста надолу, но му изглеждаше доста неприлично преобличането да става на центъра на селото, докато майки с деца, бащи, баби и дядовци се разхождат. Отиде зад една по-закътана сграда, отдалечавайки се от господин С, който каза “Хаха, те и там ще те видят ако искат”. Не след дълго господата бяха готови за първите си крачки към планината.  Температурата започна леко да се повишава, къщите все повече оредяваха, есенните плодове и цветя бяха по окапали и поувехнали. Господин Н апетитно обясняваше ,като истински събирач на плодове ,колко ароматни благини е заредил по пътя си този сезон. Дори в този момент, когато в разказът му ставаше най-интересен се натъкна на доста рядък вид див 🍋 лимон. Прибра няколко бройки набързо в раницата и обясняваше как със съпругата си правили градина в София и можел да му намери приложение като декоративно дърво.

Вече село Тъжа беше зад гърба им, срещу тях се виждаха две фигури на хора, вероятно това беше ферма, защото приближавайки се увеличаваше концентрацията на преработени тревни тревни продукти, които някои наричат културно фекалии. Едната фигура се хвърли на кросов мотор и за пърпори по чакълестия път, който водеше към селото, докато другият поздрави тримата туристи и накратко ги разпита накъде отиват.. фермерът беше видимо зарадван, че някой е решил да отиде до връх триглав?! Пожелаваше им лек път със своята широка искрена усмивка неколкократно, докато господата се отдалечаваха, навлизайки в първите горски територии на Стара планина…


Пътечките нагоре започнаха да стават все по-стръмни, по-песъчливи, горските птици все повече се въртяха около тези трима господа. От песен на песен се изминаха един-два часа, намирайки по пътя си различни гъби, господата съвсем сърцато споделяха своите знания относно и ядивните гъби, които наскоро са получили във Фейсбук, особено относно булка гъба. Не щеш ли някак си в този момент се материализираха три жени на средна възраст, които също разпалено говореха за гъбите. Туристите от приказка на приказка станаха все по интравентни, докато замлъкнаха и се забързаха, достигайки поизпотени своята първа почивка около една чешма, няколко маси с пейки, мястото, на което господин Н реши да прибере случайно намерения неразопакован кроасан XXL размер!!! Другите се спогледаха на четири очи и се разсмяха най-искрено. Той много бързо им разясни, че не обича шоколадови псевдо пълнежи и захар, А за палмовата мазнина въобще не спомена, но че аргументът му е ако има нужда от бърза енергия все пак да има една кифла за резерв. Бързо го хвана в лявата си ръка и го прибра в раницата на  топло.   Пак потеглиха, но вече се чувстваха по-комфортно, защото си смениха потните памучни тениски.

Излязоха на някакъв широк чакълест път, спрягаха една хижа, която за съжаление тази година вече не функционира. Интересуваше ги, защото хижата е много добро място за хапване, че дори и за спане, особено когато времето стане недоброжелателно, сурово и студено.

Отговорите на тези чуденки дойдоха по-бързо отколкото те очакваха и предполагаха.. втората им почивка беше със страхотна панорамна гледка. Даже можеха да видят Водопад* в дъното на дефилето (за препратка към водопада от част 4 на разказа кликнете тук). Замечтано гледаха натам, когато спря един съвременен и скъп пикап mitsubishi и започнаха да влизат в контакт двама човека от планинската спасителна служба.

Нямаше опасност от заразяване с ковид, защото слънцето беше понапекло, а всички знаем колко добре дезинфекцира произведеният от директната ултравиолетова радиация озон!

Специалистите много бързо дадоха информация защо хижата не работи. Изворната вода, с която се снабдявала вече била намаляла дотолкова през последните две години, че било нужно да я затворят засега. Все пак те увериха ,че следващата по път към върха хижа Триглав работи и дори в много добро състояние понастоящем.

Поживо поздраво се разделиха и господата поеха отново през някакви горски терени, сред които птичите песни пак се промъкваха по някакъв вълшебен начин.

Събирачът на храна се опита поне на два-три пъти да задържа групата около някакви шипкови храсти, както и около един глог, но най-голямото му желание да събере плодове за вкъщи беше концентрирано в едни огромни и сочни трънки, толкова големи, че дори по-големи от най-големите, които той познава в родния си край село Симитлери или Сюнетлери, както е писал Чудомир в своите разкази за казанлъшки регион. За препратка кликнете на тях..

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

<span>%d</span> bloggers like this: