Стихотворение в отговор на тъмната поезия

Страхотно ми звучи макар и да е малко тъжно, а може би и някак тъмно, но в живота има още по-страшни там неща особено, където липсва светлина! На залеза се радвам аз сега, на тази топла и червена светлина.. кучетата лаят, керванът си върви, но знаем ли! Дали? може би трябва още да вървим за да видим светло бъдеще и ние. Може би петстотин години не са достатъчни за нас, но пък в сегашно време и 40 биха стигнали след като комунизмът си отиде. . Дали дали? Дали напуснал той е в нашите души. Надявам се да се намери прашинка позитивност в космическата душа на нашата народна психология, А не някакъв си Бай Ганьо да се разхожда като цар в часовете по история! И някак все пак събирам сили за да вярвам , че има начин и ще ни огрее тя със своята мека топлина и доброта. Ще тръгнем най-накрая заедно, към светлия тунел, към нещо по-висше, не някаква си наша там човешка цел,а нещо по-висше и отвъд … дори далеч от мисли и сърце някъде там в синьото небе , където гълъби летят, свободни, необременени, без грижи и проблеми :)(някой казват проблемен е живота, но не и в тази там посока!)

One thought on “Стихотворение в отговор на тъмната поезия

  1. В пролетната вечер – мека топлина
    покрай салатата на чичо Качо
    нима ни трябва нещо друго, висше,
    отвъдно на света?

    И ако има някъдност, която е изцяло светлина,
    как, къде се консервира тъмнината?

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

<span>%d</span> bloggers like this: