На улицата с цигулка – трета част

В предните две части на разказа имаше среща с цигулар, опит да посвирим заедно с него и сега е време да ви разкрия третата най-интересна част …

След като започнах може би малко натрапено да свиря заедно с този уличен цигулар, и след като изсвирих първите 78 тона с него, един от случайните минувачи се загледа към мен започна да пристъпва с бавни крачки фокусирайки най-вече върху моя инструмент с удивление изненада и въпрос! 🗝️

Какъв е този инструмент възкликна тя? Можете ли да ми кажете? Аз не знам как се нарича? Отговорих накратко с дума може би 2 и тя започна да изрежда какви ли не неща, започвайки от това, че идва от черквата Свети Седмочисленици, как българите са превърнали Черната Джамия в Християнски Храм, как днешните политици не могат да излъжат интелигентните млади хора и др. Представи се като врачка от село Врачево по средата на нейния монолог, опита се да ми подари иконка на някакъв светия, на който да съм се молил и да ме закриля. Това се случи в един невероятен момент от нейния разказ и повярвайте ми по-добре да не споменавам всичкото, която тя каза!

Аз най-учтиво и отказах иконката, защото съм вярващ християнин. Обясних и също как Господ Исус Христос е изпратил Святия Дух за наш утешител  и пътеводител, че нямам нужда да се моля на някаква иконка и т.н. знаете тези неща..

Тя набързо се съгласи и сякаш започна да става по-близка и да обяснява как ние сме знаели за святата Троица, за Бога, даже го свърза с дупките на моя струмент:

Ето тази първата дупка е Исус Христос, другите 7 са светите Седмочисленици, а последните три дупки които ти ми каза, че са дяволски всъщност са Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух…”

Веднага разбрах, че е доста хлъзгава и ако и бях казал, че съм мюсюлманин сигурно щеше да говори съвсем други неща. Според мен тя се осъзна,  че прекалява със своя моноспектакъл, защото започна да се обръща и към цигуларя, който през цялото време само свиреше почти на 100% не и обръщаше никакво внимание, обясни на мен, че скоро щяла да си тръгне и такааа ..

Към цигуларя се насочи едно приятелско за него семейство. Отдалече започнаха да викат “как е баща ти” , заусмихваха се и почти се прегърнаха.

Мълчаливо прибрах моя инструмент и започнах пак да крача към автомобилния сервиз “авто браво”..

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

<span>%d</span> bloggers like this: